2.szám 1 / 438
2 / 438 Archivum Archivum.. Arhivum Válogatás a korábbi tartalmakból 1.szám Március 15 -i köszöntő Az 1919-es Tanácsköztársaság 88. évfordulójára emlékezünk Felszabadulásunk ünnepére Beköszöntő Erkölcs és jog Művészet Filozofia Tudomány Politika Hétköznapjaink Olvasói vélemények Dunatáj Hírek Link ajánló Olvasni való Kezdő lap 2.szám Éljen Május 1.
3 / 438 Beköszöntő Beköszöntő Jakócs Dániel Beköszöntő. A Világszabadság szerkesztősége barátsággal és tisztelettel köszönti jövendőbeli olvasóit, vitapartnereit és szerzőit. Ebben a köszöntőben szeretnénk röviden ismertetni elképzeléseinket, terveinket és azt a szerkesztési módszert, amelyet meg akarunk valósítani. Nyugodtan bízhatunk abban,hogy az, aki látja címlapunkon lebegni egyik legnagyobb nemzeti költőnk által megálmodott zászlót, tudni fogja, milyen hagyományokat akarunk folytatni. Teljesen megalapozottan remélhetjük azt is, hogy majdnem mindenki érti azt az összefüggést, azt az összhangot, ami a szent jelszó és a világ összes dolgozóinak himnusza között van, ezért hagyományainkról nincs szükség részletesebben írni. A bérből és fizetésből, valamint a saját munkájukból élő embereket óhajtjuk tevékenységünkkel szolgálni, az ő véleményüket akarjuk közölni, érdekeiket védeni, és nem a polgárokét. A dolgozó ember, a munkás és a saját munkájából élő kisvállalkozó szempontjából értékeljük a társadalom jelenségeit, és minden társadalomban, amiénkben is ők vannak többségben. Itt azonban szükségesnek látjuk megjegyezni a következőt. Szerintünk a szellemi és fizikai bérmunkás elsősorban munkás, a tulajdonviszonyok szempontjából egy osztályhoz tartoznak, és a tőkés társadalom ténylegesen egyformán kezeli őket. Ha szüksége van rájuk, alkalmazza őket, ha nincs, megfosztja munkahelyüktől és létbizonytalanságba taszítja őket. A szellemi bérmunkás nem polgár, és nevetséges dolog a megélhetési gondokkal küzdő, fizetéséből élő mérnököt, - már ha van munkája és fizetése, -és a milliomos tőkést egyformán a polgárok osztályába sorolni. Ez akkor is így van, ha ma ezt sok értelmiségi dolgozó semérti még. Nálunk Magyarországon különösen erősen érvényes az, hogy az előttünk élt nemzedékek előítéletei lidércnyomásként nehezednek az élők agyára. Ettől a lidércnyomástól meg kellene szabadulni, ehhez azonban tárgyilagosan kellene megvizsgálni mai valóságunkat és környezetünket. A későbbiekben az értelmiség társadalomban betöltött helyének külön vitát szándékozunk szentelni. A fentiekből következik, hogy örömmel közlünk minden eseményt, hírt, problémát, ami a dolgozó ember sorsára, helyzetére, nyomorára utal vagy vonatkozik. Számunkra az lesz a hír, ami a dolgozó emberrel történik. Ha sok rossz hírt kell majd közölnünk, nem mi leszünk a hibásak, hanem a valóság. Mi csak tükör akarunk lenni, ami pontosan visszavetíti a világ képeit. Sajnos a mai sajtóból, tévéből, rádióból nem sokat tudhatunk meg arról, hogyan telnek az emberek hétköznapjai, milyen a hangulatuk a munkahelyükön, ha van, és miből élnek, ha munkanélküliek. Éppen ezért nagyon örülni fogunk minden igazolt hírnek, ami a dolgozó embersorsára vonatkozik. A mai parlamenti, azaz a hivatalos pártok vezetőinek vitái és torzsalkodásai is csak a valóságra vonatkoztatva érdekelnek bennünket. Ha ma az ellenzéki parlament ipártok nagy részvéttel ecsetelik a dolgozók nehéz helyzetét, akko rmeg kell néznünk, hogy mit tettek a dolgozók érdekében akkor, amikor kormányon voltak. Hoztak-e szakszervezet-ellenes törvényeket, csökkentették-e a munkanélküli segély idejét, védték-e a dolgozók érdekeit a munkahelyükön a munkaadóval való vitákban vagy nem. Ha ezekre a kérdésekre a dolgozók szempontjából negatív választ kapunk, akkor az összes szónoklat csak ügyes kampányfogás, amivel meg akarják szerezni a nehéz sorban élő emberek szavazatait. Ne felejtsük el, hogy önkormányzat választások előtt állunk. Mindez nem jelenti azt, hogy az egyes pártok között nincs különbség, és hogy nem kell politizálni. Pont fordítva. Maguknak a dolgozóknak kell megtanulni politizálni saját érdekeikből kiindulva. Ehhez pedig el kell kezdeni maguknak a dolgozóknak higgadtan, nyugodtan elemezni és értékelni az eseményeket. Nem kell árendába adni az eszünket sem papoknak, sem politológusoknak. Tudunk mi magunk is gondolkodni. Az ország legkisebb településein is meg kell szervezni a dolgozók minden külső gyámkodástól független vitafórumait, és meg kell teremteni köztük a hírek és vélemények cseréjét. Meg kell szervezni a közös gondolkodást, polgári körök helyett a bérből és fizetésből élők független klubjait vagy asztal társaságait. A felülről irányított vagy befolyásolt gondolkodást az önálló, független gondolkodással kell felváltani. Elemezni persze csak tényeket lehet, a tények ismeretéhez pedig információ kell. Ebben kívánunk szerény lehetőségeinkhez mérten segíteni. A magyar dolgozóknak szinte semmilyen információjuk nincs arról, hogy mi történik az európai munkás mozgalomban, ezért ezen a területen is törekedni fogunk előrelépni. Anyagunk van, több is mint amit fel tudunk dolgozni. Segítségre lenne szükségünk, arra kérünk mindenkit, aki rokonszenvez törekvéseinkkel és jól tud valamilyen idegen nyelven, jelentkezzen. Könyveket, cikkeket kellene elolvasni és rövidítve ismertetni. Figyelmünk elsősorban a Dunatájra akarjuk irányítani. Annak ellenére, hogy nagyon közel vagyunk egymáshoz, lényeges dolgokról alig tudunk valamit. A tömeg tájékoztatás csak a botrányokkal, a politikusok veszekedéseivel foglalkozik és ezek mögött még csak fel sem sejlik az emberek tényleges élete. örömmel fogadunk minden apró, de tényekkel alátámasztott élmény beszámolót a szomszéd országok népeinek hétköznapjairól. Szinte mindenkinek van valamennyi ismerete valamelyik szomszéd ország életének egy-egy szeletéről. Ha a sok részletet összetesszük, végül mozaikszerűen kialakul az összkép is. Ennek kapcsán ismét szükségesnek tartjuk hangsúlyozni, hogy nem botránykrónikát akarunk szerkeszteni és nem a magyarokat ért sérelmek listáját összeállítani. Ezt teszi a magyar tömeg tájékoztatás egy jelentős része, feltehetően azzal a burkolt szándékkal, hogy akadályokat gördítsen a magyar nép és a szomszéd népek közeledése elé. Tudjuk, hogy a szomszéd országokban is vannak elvakult nacionalisták, hogy ezeknek sikerült a dolgozók egy részét is megtéveszteni, de mi is vakok lennénk, ha nem látnánk, hogy nem ez jellemzi a lakosság döntő többségét. Ha majd elérkezik az ideje, vitát nyitunk a Kárpát-medence nemzetiségi problémáiról, és ígérjük,hogy nem fogunk frázisokat puffogtatni. Most azonban tájékozódnunk kell, meg kell ismernünk a mai valóságot, a régen elmúlt helyzetből nem indulhatunk ki. Egyet azonban már most is tudunk, hogy nekünk és a szomszéd országok összes dolgozójának az az érdeke hogy segítsük egymást, hogy a dolgozó ember érdekeinek védelmére együtt kell fellépnünk. Természetesen vannak és valószínűleg még sokáig lesznek nézet eltéréseink, de meg kell tanulnunk ezekkel a nézeteltérésekkel együtt barátságban élni egymás mellett és még segíteni is egymást. Különben másként nem is lehet, mert még két embernek sem lehetnek teljesen egyforma nézetei. Komoly nézeteltérések ellenére is lehet sokáig barátságban együtt élni, ha az emberi kapcsolatokban a kölcsönös türelem uralkodik. A toleranciát erkölcsi normává kell tenni. A nézeteltéréseket majd feloldja az idő, ha mindenki az igazságra törekszik és megérti, hogy az igazság egy lehet csak valamennyi nyelveken. A Dunatáj népeinek történelmi megbékélésére törekszünk a teljes és osztatlan egyenlőség alapján. A fentiekből következik, hogy olyan cikkeket, amelyek ellenségeskedést szítanak a népek között, nem fogunk közölni. Mindez vonatkozik a rasszizmusra is. A tolerancia elvéből kiindulva minden olyan írást közlünk, ha nem túl hosszú, amelyik véleményünkkel legalább 51 %-ban egybeesik. Bizonyos esetekben az egyet nem értésünket a cikk után meg fogjuk írni, de nem mindig. Az olvasóra bízzuk, hogy döntse el, mit tart elfogadhatónak vagy elfogadhatatlannak. Ebből viszont az következik, hogy az egyes cikkek tartalmából nem feltétlenül lehet következtetni a szerkesztőség véleményére. Ezt nem tartjuk rossznak, mert nincs szándékunkban megmondani másoknak, hogyan gondolkodjanak, csak a tények ismertetésével és a viták segítségével azt szeretnénk elérni, hogy az olvasók könnyebben tudják kialakítani saját véleményüket. Szerkesztői gyakorlatunkban tartózkodni fogunk a személyeskedéstől, nézetekkel akarunk vitatkozni, nem személyekkel, ezért neveket lehetőleg akkor sem fogunk említeni, ha mindenki sejti, kiről van szó. Mi is azt valljuk, hogy mindenben kételkedni kell és számunkra nem lesz tabu. Nem hisszük, hogy vannak olyan nézetek, amelyeket bizonyítás nélkül el kell fogadni, nem hisszük, hogy van olyan társadalom, amelyet nem szabad bírálni. Azt,hogy egy társadalom jobb vagy rosszabb, számunkra nem az dönti el, hogy melyik tudja jobban reklámozni önmagát, hanem az, hogy melyik tudott több lehetőséget biztosítani a dolgozó ember számára, hogy szabadon kibontakoztathassa képességeit. Hangsúlyozzuk: a dolgozóember számára, és ennek a
4 / 438 kérdésnek az eldöntését nem politológusokra és nem hivatásos politikusokra bízzuk, hanem magára a dolgozó népre, mert egyedül ő az illetékes dönteni. Szemléletünket a humanizmus és a tárgyilagos, valamint a végsőkig következetes kritika határozza meg. Következetesek leszünk, de nem leszünk durvák és a viszonyokat fogjuk bírálni és nem a személyeket. Ezt nem pusztán udvariasságból tesszük így, hanem meggyőződésből, mert nem lehet személyekre hárítani át a felelősséget azért, amiért a viszonyok a hibásak. Az európai gondolkodás tradícióit folytatva nem csak bírálhatatlannak nem tartjuk a mai társadalmi viszonyokat, hanem öröknek sem. Mint ahogy szabad fordításban mondjuk Herakleitosz nyomán, nem lehet kétszer belépni ugyanabba a folyóba. A mai társadalom keletkezett és egyszer meg fog szűnni. A kérdés csak az, hogy amíg létezni fog, még mennyi szenvedést fog okozni az emberiségnek. Mi azt szeretnénk, hogy ez a szenvedés minél kevesebb legyen. Kulturális- és vitafórumunk neve túl hosszú, elég lett volna csak annyit írni, hogy kulturális fórum, mivel a kultúra fogalmába beletartozik minden anyagi és szellemialkotás, amit az emberi társadalom létrehozott. Ugyanakkor a hétköznapi beszédben a kultúra fogalma szűkebb és határai bizonytalanok, ezért láttuk szükségesnek részletezni, hogy a kultúra mely területeivel akarunk foglalkozni. Kulturális és vitafórumunkon belül az elméleti és művészeti alkotásokat két havonként, a híreket gyakrabban, lehetőleg hetenként szeretnénk cserélni. Mivel Európán belül érdeklődésünk középpontjában a Dunatáj sorsa lesz, az összes szomszédos ország dolgozójának küldjük legszívélyesebb üdvözletünk és várjuk hozzászólásaikat. Bedő János, Fogler Tibor, dr. JakócsDániel, Jóny Iván Dal Anglia férfiaihoz Percy Bysshe Shelley 1 Angol férfiak, miért arattok, ha mindig a porban maradtok? Miért szősz, szegény angol takács? ha a ruhád elhordja más? 2 Miért hízlalod, véded, amíg van erő karodban, holtodiglan, ki szívja életed erét, komisz uradat - a herét? 3 Angol Méhecskék, miért tinéktek tőr, lánc, bilincs, miért siettek, hogy fullánktalan uratok uralkodhasson rajtatok? 4 Van, munkás, házad és szerelmed, kenyeredért nem kell perelned? Akkor mi hát a díj, a bér, a könnyedér, fájdalmadér? 5 Te vetsz, s vetésed más aratja; kincsed van, s másnál a lakatja; szősz, s jó ruhát csak urfi hord, van kardod, s elveszi a lord. 6 Vess - s légy ura az aratásnak; gyüjtsél - s ne engedj senki másnak! Szőj - s a jó ruhád oda ne add; kovácsolj kardot - s védd magad. 7 Lakásod nyirkos pince odva; urad fenn dőzsöl mosolyogva. Láncot csináltál? Ez a cél, rád villog a kemény acél. 8 Hiába munkád és sírásod, ásóddal ennen sírod ásod. Csak szemfedőt szősz, bús fia e földnek: sírod - Anglia! forditotta: Kosztolányi Dezső. (Kosztolányi Dezső: Idegen költők Szépirodalmi Könyvkiadó Budapest 1966 ) Információk a szerzöről, további müvei, ennek a versnek az eredeti szövege (angol nyelvü)
5 / 438 Dunatáj A Hunyadi család eredetével, történelmi szerepével foglalkozó írás Jakócs Dániel Kutatási eredmények kevésbé ismert történeti tényekről (bolgár nyelven) Ролята насемействохуняди в контактитемежду Централнаи ЮгоизточнаЕвропа Бих желалда разгледампроблема затези контактив най-широкияконтекст вобластта накултурата. Зада стане яснотова стремление,трябва да изложанакратко моетогледище върхукултурата.огромна литературае написана затази борба,която ЯношХуняди и неговиясин водели заобединениетона Централнаи ЮгоизточнаЕвропа срещуосманскотозавоевание.културнотоприближаванени разрешавада излезем задпределите навоенните действияи на конкретнитеисторическисъбития. Азпринадлежакъм тези, коитосмятат, че културатае съвкупностна материалнитеи духовнитеценности, разглежданивзети катосистема. В тазисистема всичкиотделни частии явления сасвързани, някоиот тях по-слабо,другите по-силно.въпреки това,че в систематана културатаса съществувалиотделни малкиострови и някоиголеми областиса били слабосвързани, ниеможем да разглеждамекултурата начовечествотокато една система,в която изменениятана някои частипричиняватизменения вдругите областина системата.културата имамного нива,много етажи.материалнии духовни ценности,преди да бъдатвъплътени вконкретнипроизведения,възникват вчовешкотосъзнание. Носителна културатае човекът. Отдруга страна,самият отделенчовек ставачовек и се развивакато човек впроцеса наусвояванетоили възсъздаванетона старите исъздаванетона новите културниценности, кактотова е хубавонаписано увалери Петров:...във труди пот човекът сесъздава цялживот. (Мекатаесен) Отделни хораи личностиносят в себеси структуратана най-важнитеелементи накултурата насвоя народ, насвоето време.разбира се,даже най-образованитехора могат дазнаят самомалка част откултурнотобогатство насвоя народ.най-мощнотосредство насъхранениеи разпространениена културатае езикът. Речниковотобогатство наедин народ ехранилищетона неговатакултура, аречниковиятфонд на отделениячовек е показателза това, колкознае този човекот своята националнакултура. Полиглотиот само себеси, в своетосъзнание осъществяватвръзките междуразлични националникултури. Колкотоезици, толковахора - гласиунгарскатапословица. Сдруги думи,колкото езицити знаеш, натолкова хораси равен. В това отношениеса интереснидва документа,от които единаз отново открих.това е писмотона крал МатяшХуняди от 1459година. ТамМатяш Хунядипише за произходана своето семействоследното: aregibus verobulgariæ atavisnostris, præfertima Samuele agnoscimus т.е. знам (че)наистина отцарете на България,предимно отсамуил (са) нашитепредци... 1 Издател надокумента ебил БалтазарКерчелич загребскикатолическиепископ и историк.той е бил известеноще от края нахіх век. Следтова са го забравили,въпреки ченеговото изданиеза историческия документ енеобходимизвори и сега.нека не ни смущава,че Керчеличпише за кралетена Хърватско,тъй като всичкикрале на Унгарияи на Хърватскофактическиот края на ХІвек, юридическиот 1102 година сабили едни исъщи лица. Товаписмо на кралматяш е билоизвестно и найожеф Телеки,който е издалмножестводокументи вмного томове.той пише следното: В същото писмоматяш говориза българскицаре, като засвоите предци.как трябва даразбираме това ако няма някаквагрешка в прочетеното,ние не можемда обясним. 2 От своя странааз смятам занеобходимода добавя самоследното. Тукне трябва даобясняваменищо. Всекичовек сам знаенай-добре своитепредци. Сегание знаем, черодът на самиятелеки имабългарскипроизход. 3 Академик ЛаслоРети се отнасякъм писмотона Матош съвършенообективно ибез предвзетомнение, т.е.признава, чесвоите предцизнае най-добресамият човек.той разглежданаписанотона името набащата на ЯношХуняди и правиизвода, че иметовоук трябвада се чете катовук. 4 Ние знаем, чекрал Жигмонд(Сигизмунд) еподарил селохуняд на бащатана Янош Хуняди,т.е. на Вук катоблагородническоимение в 1409 годинаот Телеки, Й. 5 След това Телекидобавил от себеси, че предцина Янош Хунядивече през няколко поколения сапринадлежаликъм семейството на унгарскиблагородници.обаче Телекине потвърждаватова твърдениес никакви документи.разбира се, чеи без съществуващисега документипредци на ЯношХуняди бихамогли да бъдатунгарскиблагородници,но и тогава,тези няколко поколения сабили като максимумдве поколения,тъй като първатавълна на българскитепреселницие започналав 1365 година. ЯношХуняди се еродил в 1388 година,тогава бащаму Вук вероятносе е родил в1368 година, т.е. вначалото напървата преселническавълна. Следователно,дядото на ЯношХуняди би могълда бъде пръвунгарски благородник.през тези временамнозина българскипреселнициса получилиунгарскиблагородническиграмоти и такате са били приетив унгарскатанация. Обачеот гледна точкана основаванетона благородническиярод Хуняди,найважнотосъбитие еполучаванетона село Хунядкато родовотоимение в 1409 година.след това Вук,бащата на ЯношХуняди е ималправо да пишеслед своетоиме горд латинскиблагородническипредлог deи названиетона родовотоимение. Родоначалникна семействотохуняди е билвоук de Хуняд. Най-интереснотое това, че Рети,като и другите,не обърнахасвоето вниманиена втория имного известендокумент, накнигата наgaleottus MartiusMarniensis (GaleottoMarzio) за кралматяш Хуняди.Galeottus Martiuse бил италианскихуманист. Неговотоиталианскоиме е ГалеоттоМарцио. Тойдълго е живялв двора на Матяш.В своята книгагалеотто Марциопише за кралматяш следното: Знае многоезици. Разбираи говори налатински, най-добрезнае българскиезик, на койтотурците пишатсвоите писма... (Peritusenim pluriumlinguarum, intelligitlatine, ut dictumest; optime scitbulgaricam linguam;in qua Turchisua scribuntdiplomata benetenet, parumnanqueasclavinadistat ). 6 По-нататъктой излага товаразпространеномнение, че кралматяш за товазнае добремного славянскиезици и средтях най-добребългарски език,защото той знаеславянски език,който е основана всички славянскиезици. Ние знаем,че славянски език е книжовениятвариант настаробългарскиезик и съобщениетона ГалеоттоМарцио означавафактически,че крал Матяшнай-добре знаеи разговорнияи книжовниявариант набългарскияезик. Този фактпотвърждаваинформациятана самия кралматяш за българскияпроизход насвоето семейство.тук трябва дауточним въпроса,че кралят еимал предвидсамо мъжкаталиния. Майкатана
6 / 438 крал Матяше била унгарка.галеотто Марциопише още, чекрал Матяш езнаел и немскиезик. На краягалеотто Марциообяснява защокрал Матяш катои другите унгарцисамо говорят,а не пишат наунгарски език.причината ев това, че слатиницатане могат дабъдат написаниняколко унгарскигласни и тазитрудност нее била преодоляна.фактическитогава вечее съществуваладоста голямаръкописнарелигиозналитературана унгарскиезик за женскитеманастири иунгарскияпревод на Библията,направен отхуситите.но хусиската литератураи Библията сабили забранении нормално е,галеотто Марциода не знае затова. СамиятГалеотто Марциое бил преследванот инквизициятав Италия прединаписванетона книгата. Туказ бих искалда обърна вниманиеоще веднъж наточността наизраза на автора.крал Матяшразбира и говорина латинскии най-добрезнае българскиезик. Той е знаелпочти всичкицентралноевропейскии балканскиезици на битоворавнище. ГалеоттоМарцио не споменававлашки, т.е. румънскиезик сред тези,които кралматяш е знаел.той е бил полиглот,но от всичкитеезици е използвалкато книжовенезик предимнолатински ибългарски. Итака крал Матяше имал възможностда знае непосредственокултурнитеценности намнозина централноевропейскии балканскинароди. Фактическитой е бил носителна контактитемежду тезинароди. Тук,разбира се,може да възникневъпросът доколкое достовернаинформациятана ГалеоттоМарцио. Тъйкато този въпросе бил важен, ебил изследваноще в началотона ХХ век. Изследователяте стигнал доизвода, че книгатана ГалеоттоМарцио е достоверенизвор за културата. 7 Аз прочетохдва тома надокументите,писмата, указаниятана Янош Хунядии крал Матяш.Доминиращомнозинствоот тях се отнасяткъм областтана материалнатакултура. В рамкитена доклада няманужда да сеспираме начастичнитепроблеми. Достатъчное да определимобщите тенденции. Най-общататенденция,която е билахарактеризиращаза Янош Хунядии крал Матяш,е била многостранчиватаподдръжка наразвитиетона градовете,на градскатакултура, настокопроизводствотои търговията.от тази общатенденция еследвало тънкоторазграничаванена икономическитепроблеми отполитиката.тогава Влахия,по-точно Унгровлахия,е била васалнатеритория наунгарския крал,както се изразяваха,или част отунгарскатакорона. Но товане е означавало,че не са биликратки периодите,когато влашкитевоеводи не сасе подчинявали.през един оттези периодиянош Хунядие написал специалнописмо от 15 ноември1455 година къмвсички свободнихора на Влахия,в което той есъобщил, четърговци чужденци,намиращи сев Брашов, и хораот Влахия могатда пътуват итъргуват свободно,въпреки това,че отношениятамежду него ивойводатавладислав сасе развалили. 8 Тогава съссигурносттърговиятаза влашкитеи балканскитетърговци е биламного важна,тъй като внестабилнитеусловия натурската империясамо те можелида търгуватуспешно. Те саосигурявалибрашовскияпазар с южнистоки (смокини,стафиди, зехтин,пипер и т.н.). Предиоткриванетона Америкатърговскитепътища презунгария и Балканскияполуостровса били многоважни. Ако севгледаме вдейността накрал Матяш,тогава тозифакт е ималнай-голямозначение отгледна точкана контактите,че той е обединилсилезия, Чехия,Унгария, Хърватско,Австрия, Влахияи Молдова подсвоята власт.единната властна този рядкообразован човеке обезпечилапоголеми възможностиза развитиетона материалнатаи духовнатакултура както, и на връзкитемежду културите.неговата богатабиблиотекае общо известна.крал Матяш ебил ренесансовиятчовек, голямпоклонник наиталианскотоизкуство всвоето време.епохата нацаруванетому е била началона унгарскияи хърватскияренесанс ихуманизъм. (Вскоби трябвада кажа, че тойе имал вероятнои сръбски ихърватскироднини). Духътна ренесансане е бил повърхностен,той е пронизвалнеговите постъпкии действия.същевременно,този полубългарини полуунгареце осъществявалсвоята ренесансовапрограма, такаче той е знаели имал предвидпо-широкитехоризонти нацентрална июгоизточнаевропа. Написах всичкотова не самопоради укрепналите добри българо-унгарскиотношения. Защастие те саотдавна силнии крепки. Простопо време намоята работавърху контактитена унгарскатаи балканскатакултури, азнамерих тезизабравенидокументи.historia estmagister vitae,но само реалнаистория. Азисках да направякрачки къмреалната история,за да стане тяучител на нашияживот. Бележки: 1 Balthasaris Adami Kercselich: De regnis Croatiæ, Sclavoniæ, Notitiæ præliminares. Zagrab, 1771, с. 282. (Балтазар А. Керчелич: За кралете на Хърватско, Славония...Загреб, 1771, с.282) 2 Teleki, József. Hunyadiak kora Magyarországon I. kötet Pest, MDCCCLII, p. 43 (Телеки, Йожеф, Епоха на семейството Хуняди в Унгария, І том, Пеща, 1852, с.43) 3 Александър Гюров. Наследство на столетията, следите на българите в унгарските земи. С., 2003, с.118-119. 4 Réthy László, Az oláh nyelv és nemzet megalakulása, Nagy-Becskerek, 1890, p. 145-146 (Лaсло Рети, Възникването на румънския език и нация, Надь-Бечкерек, 1890, с. 145-146). 5Teleki, József (Телеки, Йожеф, цит. съч., т. I, с. 50). 6 Galeottus Martius Narniensis, De egregie sapienter, iocose dictis ac factis regis Mathiae. MCMXXXIV Lipsiae B. G. Teubner. 7 Bruckner, Győző: Galeotto Marzio De Egregie, Sapianter, locose Dictis Ac Factis Regis Mathiae című műve mint művelődéstörténeti kútfő. Budapest, 1901. (Брукнер Гьозо: Работа De Egregie на Галеотто Марцио като извор на история на културата, Будапеща, 1901) 8 Teleki József. Hunyadiak kora Magyarországon, 10 kötet. Pest MDCCCLIII (Йожеф Телеки. Епоха на семейството Хуняди в Унгария, том 10, Пеща, 1853, с. 487-488 ). Valeri Petrov Jakócs Dániel (Bolgár nyelvű anyag)
7 / 438 Поезия на мъката и надеждата Преди всичко трябва да започна с няколко думи за човека и политика Валери Петров, иначе много неща в развитието му като писател биха останали неразбрани. Разбира се, Валери Петров никога не е бил политик в съвременния смисъл на думата. В наши дни, когато мислим за политика, се сещаме за дребни интриги, взаимни обвинения, борба за кокала, страстна омраза и манипулации. Валери Петров е политик в първоначалното значение на думата. Под политика древните гърци са разбирали ангажираност с въпросите на обществото. От най-ранна възраст В. Петров живо се интересува от големите въпроси на обществото и човечеството и при решаването им винаги заема страната на народа, тоест на демокрацията и правдата. Още в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век той се обвързва за цял живот с идеите на свободата, социализма и демокрацията, взети заедно, защото в нашата историческа епоха тези три неща могат да бъдат постигнати само в единство. Ако някои от тях да бъде отречено или отхвърлено от обществото, другите две също престават да действат. Валери Петров става привърженик на споменатите идеи във време, когато последователите им са жестоко предследвани. Бил е член на Българския общ народен студентски съюз (БОНСС). Двама от членовете на групата, към която непосредствено е принадлежал, са убити от фашистката полиция. В ония години са били нужни безкористност и безумна смелост, за да прегърнеш идеите на социализма и демокрацията. (Да не забравяме, че тогава думите демокрация и социализъм действително са означавали демокрация и социализъм, а не собствените си антиподи.) Валери Петров е привлечен в лагера на социализма не от бедност и лични обиди, а от обичта към правдата и симпатията към угнетените. Майка му е била учителка в средно училище, а баща му признат адвокат; в детските и младежките си години поетът е имал възможност да живее и учи при добри материални условия. Ала той никога не е преценявал историята само от гледна точка на своето собствено преуспяване и личните си интереси, а винаги от позициите на целия народ, на цялото утрудено човечество. Накратко това се съдържа и в девиза на БОНСС Където народът, там и ние, чийто активен член е В. Петров. Творческият му път започва като член на тази малочислена, но органично свързана с народа група интелектуалци, и до ден днешен където и да се намира, каквото и да прави, той остава верен на идеалите си и на себе си. Това кратко представяне е достатъчно да разберем, защо Валери Петров от самото начало досега винаги е бил в някаква степен опозиционен писател. Може би само няколкото години между септември 1944 и началото на 1949 г. правят изключение. До освобождението през септември 1944 г. той се бори срещу капитализма и фашизма. И след 1949 г. не става привърженик на капитализма. От близо познава не само неразвития български, но и развития западноевропейски капитализъм. В същото време деформациите на социалистическото развитие в България и въобще в Централна и Източна Европа го принуждават все повече да мине в опозиция с ясното осъзнание, че изходът от положението не е във възстановяването на капитализма, респективно, че възстановяването на капитализма не е изход от ситуацията. Със засилването на деформациите още повече се поставя под въпрос и се подкопава характерът на социалистическото развитие. Поради липса на място, тук ще спомена само за трагичната съдба на българските турци. Тези, които сега гръмко хулят времето преди 1989 г. и се представят за яростни опозиционери, тогава в най-добрия случай запазиха дълбоко мълчание, да не говорим, че мнозинството от тях открито одобряваха или покорно следваха официалната политика. Малцина се осмеляваха открито да критикуват, да изразят противоположно мнение. Валери Петров винаги е бил тих, кротък, скромен човек, но в атмосферата на всеобщо спотайване и кариеристично раболепие, неговият спокоен, безметежен, но категоричен глас проехтява и отеква надалеч. Смелостта и простичкият факт, че казва истината, придават тежест на думите му. През 80-те години В. Петров е един от най-популярните духовни водачи на българската демократична опозиция. Историята недвусмислено показа кои са истинските привърженици на демокрацията и кои си служеха с демократичните лозунги, за да прикрият намеренията си за възстановяване на личното богатство и изгубената през 1944 г. власт. Реално те никога не са се стремили към демокрация, а само към общество, в което да се облагодетелстват за сметка на другите. Излязоха наяве и онези обидени кариеристи, които никога не са се интересували нито от социализъм, нито от демокрация, а сега мечтаят от неуспели службогонци да се превърнат в преуспяващи кариеристи. Ето защо днес толкова много хора се опитват да извлекат дивиденти от накърнените си права в миналото. В такава обстановка на Валери Петров едва ли му остава друго, освен отново да бъде в опозиция, и то не на едно или друго правителство, а на псевдодемократичните отношения. Още в първите месеци след смяната на системата, огромна част от българския народ изпада в безкрайна мизерия, докато една много малка прослойка започва да се замогва с удивителна бързина. Зорките наблюдатели успяха да видят още в самото начало, че това, което набира скорост, няма нищо общо с истинската демокрация. Но при поета става дума не просто за по-голяма проницателност. Той не може да остане безразличен към страданията и мизерията, обхванали мнозинството от народа. Съзнавайки трагичната ситуация, В. Петров простенва: ( Смяна на караула) От 1939 г. досега кариерата на Валери Петров се развива успешно с изключение на един кратък период на застой. Неговото сложно, многопластово творчество неведнъж е било в центъра на оживени дискусии. Те рядко са обективни; обикновено са продиктувани от служебна злонамереност или лична завист, макар че по време на дебатите се чуват и безпристрастни оценки. С позитивните страни в тях бих искал да ви запозная накратко, без претенции за изчерпателност. Валери Петров започва творческия си път като хуморист. Хуморът до ден днешен е негова характерна черта. Валери Петров е преди всичко поет, но пише и поеми, драми, сценарии и пътеписи. Огромно е неговото преводаческо дело. Най-голямото му постижение като преводач е пресътворяването на български език на цялото Шекспирово творчество. От унгарската литература е превел най-вече стиховете на Радноти. Макар да не знае унгарски, е бил пленен от музикалността в поезията на Радноти. Срещата му с творбите на унгарския поет е много интересна, защото Валери Петров първо е бил запленен от изразената в стиховете музикалност на унгарския език и чак след това от съдържанието и другите елементи на формата. Преводачът се опитва да пресъздаде на български не отделните музикални елементи в текста това междувпрочем е невъзможно поради различната специфика на двата езика, а цялостното звучене и въздействие на творбите.... Радноти ми звучеше като шуртенето на потока, като шумоленето на гората. пише в стихотворението си Миклош Радноти, посветено на унгарския поет. Струва ми се, че в преводите си Валери Петров успява да предаде музикалното въздействие на оригиналните творби, защото и на авторските му стихове е присъща повишена музикалност. Валери Петров е автор и на много поеми, драми и поетични произведения за деца. Известно е, колко трудно се пише за деца, но на него му се удава. Читателската му аудитория включва от тийнейджъри до пенсионери. В творчеството му естетичните категории образуват сложна система: красивото често се преплита с грозното, трагичното с комичното и сатиричното, иронията с патоса. Авторът подлага на съмнение всичко и всички, дори и онези, които е обичал. В същото време проявява разбиране, донякъде и съчувствие, дори към отрицателните си герои; толерантен и снизходителен е спрямо човешкото несъвършенство. Старае се да разбере всичко, но тъкмо по тази причина наблюдава всяко нещо, дори самия себе си, от разстояние. Дистанцираността дълбоко пронизва повечето му творби. В някои от тях се срещат различни стилистични пластове чрез сблъсъка между тях поетът постига
8 / 438 желаното въздействие. Установява връзка и зависимост между картини, смятани в миналото за твърде отдалечени една от друга. Общоизвестен е фактът, че речниковото му богатство е огромно. Това се усеща най-вече от чужденците, когато трябва да се справят с богатството на неговия език. Тук бих искал да добавя още нещо. Не става дума само за това, че Валери Петров употребява голям брой думи. В текстовете му думите се проявяват с много повече нюанси от обикновено. Той умело се възползва от възможностите, скрити в полисемията на думите. Това обуславя точността на изказа му. На съответното място винаги се появява най-подходящата дума с необходимото за конкретния случай значение. Литературната общественост определя Валери Петров като урбанистичен поет, но в България влагат в това понятие по-различен смисъл, отколкото при нас, в Унгария. Там не се набюдава специфично унгарското противоречие между урбанистичен и народен, което при нас продължава да е е налице; българският убранистичен поет никога не прекъсва връзката си с провинцията и природата. София прерастна в милионен град, но пак е в сърцето на природата на север е обгърната от Витоша, а на юг от Стара планина, чиито върхове много често са заснежени дори и през май. В творбите на поета градският пейзаж и природата вървят ръка за ръка, присъстват едновременно. Фактът, че една трета от живота на Валери Петров преминава в орбитата на киното, дава отражение и върху поезията му. В значителна част от стиховете му картините се сменят като филмови кадри. За съжаление не съм гледал филмите му, затова за тях мога да кажа само това, което самият поет сподели през 90-те години. Поради недостиг на финанси, филмовите дейци в България естествено сред тях и той никога не са имали възможност напълно да осъществят замислите си, но въпреки това успяват да създадат немалко значителни произведения. Сам по себе си заслужава внимание и фактът, че филмът формира поетичен картинен свят на Валери Петров. Картините му са конкретни. Бидейки постоянно в опозиция, той често е принуден да предаде основното си послание скрито между редовете, да го изрази във вид на тънък намек. Художествената специфика на драмите му поне според критиката рязко се отличава от останалите му съчинения. И все пак между драматичните и другите му произведения със сигурност откриваме нещо общо: сценичните му творби също са изпълнени с алюзии. Според критиците прозаичните стихотворения на Валери Петров прерастват в драми, които те определят като лирични драми. Нямам намерение да се спирам на разрешаването на тези противоречия, но бих искал да подчертая, че те по всяка вероятност са само привидни. Героите в творбите на Валери Петров изпадат от една илюзия в друга, също като човека на ХХ век, тоест те непрестанно се мятат между илюзиите, измамната външност и разочарованията. Прочитът на цялостното му творчество ни запознава с хрониката на духовния живот в нашата историческа епоха; хроника, която е дълбоко пропита от една съвсем тиха тъга, изразена в миньорен тон. В историята на българското общество през ХХ век също както в другите централноевропейски страни най-голямата илюзия бе смяната на системата, ето защо тъкмо това предизвика най-много горчивина и разочарование, разбира се предимно у тези, които най-силно вярваха или искаха да вярват, че промените ще са в положителна посока, че няма да се развие едно дълбоко несправедливо общество, в което малцина ще забогатеят, а огромното мнозинство съвсем ще обеднее и ще изпадне в нищета. В годините непосредствено преди промените Валери Петров също живее с известни илюзии, за което свидетелства стихотворението му Московската телевизия. В неговия случай обаче илюзия се оказва не вярата в т. нар. западна демокрация и в ощастливяващата същност на капитализма той, както вече споменахме, винаги е имал реална представа за капитализма а надеждата, че социализмът ще поеме по пътя на демократичното развитие. Негов идеал е една поумняла и хуманна социалистическа структура. Но когато става ясно, че промените водят до реставрация на капитализма а той търде скоро разбира това -, окончателно се разделя с илюзиите. За разлика от мнозина други, В. Петров не се самозалъгва с глупости като тая, че вече се вижда светлина в края на тунела, когато с всеки изминат ден стотици хиляди остават без работа, икономиката се разпада, неимоверна мизерия връхлита страната, а в същото време някои забогатяват до неузнаваемост. Валери Петров осъзнава, че всичко, което се случва, е логическо следствие от пътя, по който се осъществяват промените. Това е нашето ужасно време казва поетът в разговор с един литературен критик за годините след смяната на системата. Времето наистина е ужасно и едва ли може да му се даде по-проста и по-точна характеристика. На свой ред можем само да добавим, че е едновременно трагично, комично и гротескно. Спокойният, обективен, лишен от всякакви лъжи подход позволява на поета вярно, но не апатично, да отразява в поезията си всички промени, които протичат в душата на днешните хора. Смяната на системата бележи нов етап в поетичното творчество на В. Петров етапа на пресъздаване на гротескната трагедия, породена от реставрацията на капитализма. Валери Петров винаги е бил суверенна личност, винаги е писал само това, което му е диктувало вътрешното убеждение. Днес моралната стойност на такава позиция нараства още повече. В бившите социалистически страни нивото на морала спада драстично, а наред с него и моралното чувство у много писатели. В България също се срещат такива, които без да им мигне окото, драпат за власт и по аналогичен начин раболепничат, като пишат, че никога не сме били по-добре, само да не се провалим. Това пагубно лицемерие е донякъде разбираемо от човешка гледна точка, но от морална е неприемливо. Част от писателите се чувстват уморени от мисията, отредена им от историята, да бъдат непрекъснато в опозиция, и желаят най-после да заживеят безгрижно и за пожънат лаври още приживе. Бъдещето обаче ако изобщо има бъдеще надали ще принадлежи на тях, а по-скоро на поети, като Валери Петров, които не изневеряват на опозиционното си поведение. Подлезът е една от най-покъртителните творби на поета. Картините са реалистични, напълно съответстват на действителността, сякаш наблюдаваме кадри от неореалистичен италиански филм. Всеки, който през последните години се е разхождал по софийските улици през зимата, ежедневно е изпитвал това, което предлага преминаването под подлеза. Стихотворението би могло да послужи като основа на документален филм. Поредицата от картини стартира горе, на широкия модерен булевард, а под него се намира подлезът, през който пешеходците могат да преминат от другата страна. Бурният поток от светещи коли напомня ако не за рая, то за някакъв приказно богат и могъщ свят Така още по-силно се усеща контрастът: И éто, след дéсет мръ сни стъпалá студъ т пробóжда ти сърцéто като стомáнена иглá. Всичко, което се разгръща в следващите пет строфи, е реално съществуващият, а не просто злокобният земен ад от отвъдното, който не се намира на космическо разстояние от света на благоденствието и властта, а само дебелината на уличното платно и височината на десетте стълби го делят от него. Поетът не се впуска в подробности, а насочва вниманието на читателя само към основните предмети, които предават атмосферата в целия подлез. В подлеза няма гъмжене, освен със самия поет, се срещаме само със седналия на бетона свирач и въпреки това имаме чувството, че животът в подлеза е съдба на мнозина. Това внушение поетът постига с един езиков похват. Само в първата строфа пише за себе си в 1 л. ед.ч. След това местоимението аз е заменено от ти, изпълняващо ролята на обобщен подлог, а изтръгнатите от музиканта акорди стенат вместо нас. Изключително правдивата картина в подлеза ведно с преминаващия над него булевард се превръщат в символ на обществото от края на миналия и началото на новия век, при това не само на българското общество. Стихотворението Море срещу заплащане също започва с конкретно събитие, пресъздава реална, почерпана от живота картина: За пъ рви пъ т съглéдал плáжа
9 / 438 със тéл бодли ва оградéн, такá ми и деше да кáжа на млáдия пазáч пред мéн: Черно море съпътства поета през целия му живот, още от най-ранна възраст са неразделни приятели, почти всяко лято прекарва на морския бряг и това неминуемо се отразява в поезията му. Досега нищо не му е пречило, не го е възпирало да ходи на море, затова са разбираеми настоящото му изумление и възмущение. Възмущението поражда у автора поредица от страстни мисли и картини, които се наслагват, като самото море: - Каквó? Еднá табéлка смéшна да се опи тва мéн да спрé? Да плáщам вхóд, за да се срéщна със ли чно мóето морé?... Да смé се глéдали през мрéжи катó на сви ждане в затвóр? Между човека и морето застава всепоглъщащата частна собственост, представена под формата на бодлива тел. Необятното море, което винаги е символизирало свободата, е затворено зад бодливата тел, затова неслучайно в стихотворението се появява образът на затвора. Ала безпределното море не може да бъде оградено, единствено човекът може да бъде изолиран от него: така на практика се ограничава човекът и неговата свобода, човекът попада в затвор. Абсолютната свобода на частната собственост, всеобхватната и власт превръщат в роби всички, които са безимотни или разполагат с недостатъчно имущество, а цялото общество преобразяват в огромен затвор. Лев Толстой и Анатол Франс също сравняват модерното капиталистическо общество със затвор и Валери Петров вероятно е знаел това. Със сигурност обаче можем да твърдим, че му е известна прочутата фраза на Хамлет, в която Дания, т.е. под формата на намек Англия, е обявена за затвор, тъй като той е превел на български цялото творчество на Шекспир. Съдбата на тези, които яростно се опълчват срещу всевластието на частната собстеност, можем да проследим назад във времето чак до пророците Амос и Исаия. Горко на ония пише Исаия -, които прибавят къща на къщата, и събират нива с нива, докато не остане място, и вие си направите да живеете сами всред земята! (Исаия 5:8) На свой ред можем тъжно да добавим, че след Исаия през изминалите близо 2700 години в повечето случаи горко бе не на ония, които събираха нива с нива, а на онези, които останаха без никакво местенце на земята, и въпреки всичко, или тъкмо заради това, истинският писател не би могъл да стори нищо по-различно от Исаия, т. е. от това да протестира и да изразява протеста на милиони. Макар че основният мотив в стихотворението е ограденото с бодлива тел море, съдържанието му е много по-обхватно и дълбоко: разкрива цялостната личност, специфичния начин, по който Валери Петров възприема природата и своето място в нея. От детските години лазурът му във мен трепти пише поетът за морето, за онова море, което не само в неговите творби, но и в цялата европейска поезия е поетичен образ на необятната природа, ала щом се гмурне във вълните, става атом и природа. Българските литературни критици отдавна забелязват, че в поезията на Валери Петров човекът не е център на вселената. Това обаче е само едната страна на въпроса. В тази поезия природата е част от човека, а човекът е продължение на природата, но има нещо много по-важно: макар човекът да не е центърът на света, в поезията на Валери Петров човекът е центърът, свързаните с човешката съдба явления са описани от гледна точка на човешкия интегритет, т.е. в творбите му оживява светът на човека. Произведенията на Валери Петров са част от световната литература, независимо от това, доколко авторът е известен извън пределите на своята родина. По смисъла на Дьорд Лукач, Валери Петров, подобно на истинските таланти, прозря и обрисува деформацията на човешката същност през последното десетилетие на ХХ век, представи отговорите на личността, изправила се лице в лице с въпросите на епохата, показа как при отговора на тези въпроси човек или загубва истинската си човечност, или успява да я съхрани. В поезията му борбата за запазване на човешкия интегритет присъства и по отношение на други нации. За Валери Петров последното десетилетие на ХХ век означава и навлизане в годините на старостта, затова е разбираемо, че мисълта за преходното е източник на няколко затрогващи стихотворения. Какви чувства поражда старостта у един поет-материалист? За това би могло да се напише отделно есе, но сега само бегло ще посоча някои особености. Поетът отдава по-голяма важност на красотата в заобикалящата ни природа: впечатляват го великолепието на цъфналото през пролетта сливово дърво ( Бял смях ), дъхът на летния дъжд ( Летен дъжд ), цетовете на есента. Отнася се с по-голямо разбиране към глупавите изстъпления на юношеската възраст, вдъхновява го написаното на стената любовно признание на някое улично дете, та дори и със смъртта се помирява, когато се боричка с внучката си ( Лято ). Изминалото десетилетие е период на равносметка, на ретроспективен поглед към изминатия житейски път и извършената литературна дейност. В стихотворението до приятеля си ( Под дъжда ) поетът с чиста съвест признава, че макар да не са били пощадени от живота, и въпреки, че светът се е променил те са устояли и са останали верни на себе си и на истината. Като поетично и човешко верую звучи стихотворението Кройморският балкон. В творбата се появяват две морета: реалното Черно море, което блести и се вълнува пред балкона, и морето от картината на П. Брьогел Падането на Икар. Тук всъщност се срещаме с един своеобразен начин на цитиране. Поетът не се позовава на друга литературна творба, а на картина. Интересното в случая е, че падането на Икар в морето е представено на втори план, а на преден план, където първоначално се насочва вниманието ни, виждаме един трудещ се орач. Валери Петров се отъждествява и с Икар, и с орача, тъй като връзката между тримата е творческият, съзидателен труд. През 1997 г. българският критик и литературен историк Иван Сарандев изготвя интервю от 225 страници с Валери Петров. Критикът само задава въпроси, но трябва да признаем, че го прави умело и почтено, без да изтъква себе си. Така отговорите на поета се превръщат в творческа автобиография и самоанализ. С присъщите си обективност и дистанцираност Валери Петров е в състояние да наблюдава отстрани често с хумор или ирония дори собствения си творчески път. Книгата на Ив. Сарандев е не само твърде увлекателно четиво, но много по-достоверно и по-точно описва житейския път на поета и особеностите на твобрите му от всеки друг критичен материал или студия. (На житейския път на Валери Петров е посветена и отделна монография, от която научаваме много неща, включително и това, колко ерудиран е авторът й, но за спецификата в творчеството на В. Петров получаваме доста оскъдна информация.) Интервюто на Сарандев, което обхваща целия житейски път на поета, представлява най-голям интерес с това, че се явява документ на една епоха: от него разбираме, как един интелектуалец с широк кръгозор преживява страданията и борбите на
10 / 438 историята от 1930 г. до началото на 1990 г. В заключение няколко думи за мястото, което заема творческото дело на Валери Петров в европейската култура като цяло. В общи линии е ясно, че през ХХ век европейската литература и изкуство подчертано следват хуманистичното и марксисткото течение. Днес е твърде рано да кажем нещо повече по въпроса. Тъй като е българин, при това с лява ориентация, Валери Петров неведнъж е сравняван с един или друг съветски-руски поет. Аз познавам тези руски поети в оригинал, затова подобни паралели ми се струват безпочвени. Разбира се, Валери Петров се е учил много, и то съзнателно, от изкуството на цялата европейска левица, но това, което е заимствал от другите, успява така да го пресътви, че е много трудно да се долови връзката с източника. И без друго не е редно този въпрос да се сведе само до поезията. Възможно е графиките на Георг Грос и съратниците му или италиантският неореалистичен филм да са оказали не по-малко влияние върху начина на изграждане на картините при Валери Петров, отколкото творбите на други поети. Спокойно можем да заявим, че Валери Петров е оригинален поет; неговата самобитност не произтича нито от предшествениците му, нито от поколението му, нито от чуждестранните му съвременници, в същото време редица невидими нишки свързват поезията му с цялата европейска култура. Творческият път на Валери Петров не е приключил. Като истински хуманист, той и днес активно участва в обществените борби. Съзнава, че пътят, по който се развива днешното човечество, лесно може да доведе до унищожаването на живота и на цялото общество, но както самият той казва не вярва в апокалипсиса и продължава да се надява, че човечеството ще се вразуми. ( Подранил) С този изпълнен с надежда цитат бих искал да завърша краткото представяне на Валери Петров. Добре би било в зловещо тъмните, беззвездни нощи да се прокрадне поне едничък лъч на надежда. Превод от унгарски: Лиляна Лесничкова A különböző kultúrák találkozása Erdély történelmében a honfoglalástól a XIX-XX. század fordulójáig (1.rész) Dr.Jakócs Dániel Historia est magister vitae mondja a latin közmondás, de - sajnos - ehhez hozzá kell tennünk, hogy csak a valóságos és nem egy kitalált, utólag konstruált történelem lehet az élet tanítómestere. Közép- és Kelet Európában, különösen az I. és a II. világháború után nagyon gyakran használták a történelmet az e háborúk után kialakított új politikai határok igazolására... Magyar és Román nyelven Az alábbi szöveg a Humanista Társadalmi Egyetemen elhangzott előadások első része. Dr.Jakócs Dániel A különböző kultúrák találkozása Erdély történelmében a honfoglalástól a XIX-XX. század fordulójáig A tanulmány Román nyelven is olvasható ha ide kattint Historia est magister vitae mondja a latin közmondás, de - sajnos - ehhez hozzá kell tennünk, hogy csak a valóságos és nem egy kitalált, utólag konstruált történelem lehet az élet tanítómestere. Közép- és Kelet Európában, különösen az I. és a II. világháború után nagyon gyakran használták a történelmet az e háborúk után kialakított új politikai határok igazolására, és ezért gyakran írtak olyan történelemkönyveket és cikkeket, hoztak létre olyan történelmi koncepciókat, amelyeknek kevés közük volt a reális történelemhez. Minden történelmi korszakra jellemző volt az a törekvés, hogy saját érdekében meghamisítsa a történelmi folyamatot, és ez bizonyos mértékig törvényszerű, de a történelemhamisítás vétke különösen jellemző volt a mi korunkra. Nem véletlenül említem ezt a tényt. Erdély és azon belül Brassó kultúrtörténeti szerepéről szándékozom írni, és ezt nem tehetjük meg úgy, hogy ne ütközzünk bele valótlan, utólag konstruált koncepciókba. Ha én Brassóról azt íróm, hogy a Magyar királyság területén keletkezett és Magyarország része volt az I. világháború végéig, ezt nem gonosz szándékból teszem, hanem csak azért, mert ez egyszerűen így volt. Brassót nem alapíthatták Romániában, amely a két román fejedelemség egyesítése eredményeként jött létre 1859-ben [1], de még ezekben a fejedelemségekben illetve korábban vajdaságokban sem, mivel közülük az első, teljes nevén Ungro-Vlachia az 1330-as években jött létre, jóval később Brassó megalapításánál [2]. Bizánc illetve a Konstantinápolyi Patriarchátus nevezte az első román fejedelemséget Ungrovlachiának, amelyet magyarul Havasalföldi vajdaságnak, Havaselvének stb. hívtak. A havasalföldi metropolita hivatalos rangja és neve "metropolitungrovlachiae" volt egészen a két román fejedelemség egyesüléséig [3]. Havasalföld vezetőjének hivatalos elnevezése is Ungrovlachia vajdája" ("voevodaungrovlachiae") volt a vajdaság történelmének első századaitól kezdve. Az Ungrovlachia elnevezés oka az a tény, hogy a Havasalföldi vajdaság történelmileg a Szörényi (Turnu Severin) bánságból, azaz a mai fogalmak szerint katonai-közigazgatási körzetből fejlődött ki, amelyet a magyar királyok hoztak létre a 13. század elején, mint a Magyar Királyság külső részét [4]. Ennek egyik bizonyítéka, hogy IV. Béla magyar király 1247-ben úgy rendelkezik a Déli